Халколит

Къща от Каменно-медната епоха
Каменно-медната епоха

Каменно-медната епоха (наричана също медна епоха, халколит или енеолит) е етап в развитието на човека, преход между неолита и бронзовата епоха. Тя се свързва с откриването на първия обработваем метал – медта. Терминът „каменно-медна епоха“ или „халколит“ е въведен през 1876 г. от унгарския археолог Ференц Пулски на международен археологически конгрес и уточнява класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.

Каменно-медната епоха обхваща приблизително периода 4000 – 3000 г. пр.Хр., като в някои райони на света продължава и до по-късно, а в други изобщо отсъства. Най-често халколитът се смята за ранен етап от бронзовата епоха, но някои учени го считат за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, макар че са меки и чупливи, са по-прецизни и по-качествени от каменните. Въпреки това през целия период каменните остават по-често срещани поради все още примитивния начин на добив и обработка на метала. През този период хората откриват за пръв път и други метали като златото и калая.

По времето на каменно-медната епоха започва изграждането на йерархична обществена система и се наблюдава по-голямо разделение на труда, отколкото в предходните епохи. Най-важната находка от халколита в България е Варненският халколитен некропол, в който е открито най-старото обработено злато в света.