Неолит

Неолитна къща
Неолит

Новокаменната епоха или неолит е последния период от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Тя следва плейстоцена и ранните години на холоценската мезолитна култура, като започва с откриването и разпространението на земеделието и свършва, когато металните инструменти изместват каменните и стават широко разпространени през каменно-медната, бронзовата или желязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. Например в Близкия изток обществата започват да обработват земята ок. 1000-1500 години преди тези умения да се разпространят и да достигнат до първичните общества в Европа.

 

Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот, характерни за старо- и среднокаменната епохи, към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция.

 

От 10 000 до 8000 г. пр.н.е. хората култивират прости земеделски култури (диви и питомни) и развъждат кози и овце. Към 7000 г. пр.н.е. започват да отглеждат и други животни - (крави, прасета), опитомяват кучето, започват да живеят в постоянни и наколни селища. Появява се и грънчарството. Развитието на тези умения отново не е едновременно и се разгръщат по различно време в различните части на света.