Новини и полезно

древният български календар

Древният български каланедар

Този съвършен образец на слънчево годишно-циклово летоброене съвсем основателно предизвиква през 70-те години на ХХ в. екипите на ЮНЕСКО, които го използват като един от моделите си за всеобщ световен календар.

 

Българският календар е създаден в Памирската контактна зона приблизително 4768 г. пр.н.е. Това се потвърждава от астрономическите наблюдения и изчисления, според които началото на новия годишен цикъл, ситуирано в зодията Сомор (Мишка) по позицията на зимното слънцестоене, както и по разположението на звездите и слънцето, е могло да бъде виждано и следователно пресмятано през тези близо 4768 години. Това качество на древния български календар се дължи на обстоятелството, че отделните животни - зодии са идентифицирани с определени съзвездия, което улеснява проучването на небето и въвеждането на корекции в летоброенето.

 

Използването на 12-годишният циклов календар от дунавските Българи е регистрирано в “Именник на българските канове”, където годините на възшествие на българските владетели са датирани по този календар, в Чаталарския надпис от времето на кан Омуртаг (814-831) и в Приписката на Тудор Доксов от периода след християнизацията.
Според някои изследователи съществуват календарни маркировки, скрити в ранните царски имена. В редица случаи по древнобългарски обичай към собствените имена на владетелите се прикачват названия на годината на възцаряване по календара – ОмурТаг, възцарил се в 814 г., година Таг=Кон; Борис I, възцарил се в 853 г., година Паръс=Барс; Роман Шишман, възцарил се в 976 г., година Шъши=Мишка; Калоян, възцарил се в 1052 г., година Кала=Хала, Дракон и пр.
В Дунавска България календарът е опора на идентичността. Той е хронологичен инструмент на структуриране на събитията, подредба на безкрайния и безначален поток на Вечността, в която са поместени хората. Чрез него Българите предявяват собствена претенция към измерването на времето, респективно към порядъка на Историята. Този инструмент се появява именно като аргумент и оръжие срещу посегателствата от страна на Византия и нейните претенции за “универсален порядък”. Той е реплика и към тромавата индиктионна система на ромейската империя, в която хронологическите грешки не са рядко явление.

Източник: www.bgbanica.com