Новини и полезно

тракийският град Хелис

Древната история на Исперих, това което не знаем

Сборяново е историко-археологически резерват, който се намира в Североизточна България, близо до село Свещари. В резервата се включват над 140 археологически и културни паметници — древни селища, светилища и некрополи на траки-езичници, българи-християни и хетеродоксни мюсюлмани. Най-известните от тях са Свещарската гробница /от 1985 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО/, мюсюлманското светилище Демир баба текке, почитано много от алевиите,древния тракийски град Хелис, тракийското светилище на „Камен рид“, Историческият музей в град Исперих. Резерватът се намира под №49 в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Най-старите заселници на територията на днешния резерват „Сборяново” са гетите. Те обитавали долното поречие на река Дунав. Името им се споменава за първи път в историческите извори във връзка с похода на персийския владетел Дарий Хистасп срещу скитите през 515г. пр. Хр. Веднага след оттеглянето на персите на изток гетите си връщат свободата.

Старогръцкият историк Херодот пише за тях: „Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките.”

Името на селището Даусдава – днес резерват „Сборяново”, може да се преведе като „град на вълците” или „град на слънцето”, освен това е наричан и Хелис. То се появява за първи път на картата на римския картограф Клавдий Птолемей, който е живял през І век. Именно заради тази карта дълго време се смята, че на това място трябва да се търсят паметници от римската епоха. Но историците доказват, че Клавдий се позовава на информация, съхранявана тогава в Александрийската библиотека и е отразил на картата си по-ранни исторически моменти от развитието на Тракия.
Гробниците имат различна големина и различна функция. Засипването на всяка една от тях е ставало на три части, със съответния ритуал и жертвоприношения в зависимост от социалния статус на починалия. Погребалните ритуали показват, че в основата на племенната култура е бил култът към безсмъртието.Най-чести са били жертвоприношенията на кучета, като при покойник от висш социален статус те са били от специално създадена за целта порода.Според учените тя не съществува в наши дни и се отличава с големи размери. Открити са и жертвоприношения на коне и петли.
Разкопките ясно показват, че в началото на ІІІ век гетите са претърпели голямо земетресение с магнитуд минимум 7 по Рихтер.То нанесло огромни поражения върху могилите. Но племето възстановило всички гробници – факт, който още веднъж доказва колко силно гетите са вярвали в задгробния живот.
Обредите им са свързани с орфизма – идея, която дълго време се смята за мит или за философско учение без практическо приложение. Оказва се обаче, че гетите строго следвали орфическите идеи. Създавали гробници с яйцевидна форма и вярвали, че за да се отдели душата от тялото, то трябва да бъде разчленено.Затова погребвали тленните останки, разчленени на две или повече части и така осигурявали отделянето на душата от „оковите” на тялото.
Влиянието на гетските традиции може да бъде проследено в северните европейски култури. След идването на българите на Балканския полуостров Сборяново се превръща в един от културните им центрове. Нарекли го Стомогилието. Интересното в случая е, че сред тракийските гробници са намерени български могили от езическия период. Даже Свещарската могила дълго време е наричана Омуртагова.Първоначално учените решили, че са се натъкнали на погребението на великия хан.Повод за това им давал и стар текст, според който гробницата на Омуртаг е издигната между старата столица Плиска и река Дунав. Къде все пак е погребан един от основателите на България, науката тепърва ще търси отговор.

В Омуртаговата могила е открито съкровището на гетите /закопано в недрата и около IV век пр.н.е./- 264 златни накита с общо тегло 1,8 килограма. Археолозите, начело със ст.н.с. д-р Диана Гергова, намират ковчеже с размери 40 на 60 см. В него са били скрити златна диадема, 4 гривни, пръстен с главата на Ерос, десетки копчета, пръстени и обеци. Сред тях с ювелирно изящество се откроява главата на миниатюрно конче, предназначено да краси сбруята на владетелския ат. Находката напомня статуетката на Златния Пегас, изровена преди 30 години в нива край близкото до Свещари село Вазово. Ковчежето с накити е принадлежало на тракийския владетел Котела. Той царувал в земите на гетите преди близо 25 века. Хрониките казват, че вождът се е сродил с великия Филип Македонски, като му дал дъщеря си Меда за жена.

1.Свещарската гробница
Тя е открита през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Размерите й са внушителни-дължина 7,5 м, ширина при фасадата-6,5 м,височина на гробната камера/отвътре/-4,45 м. Изградена от големи варовикови блокове, тя се състои от дромос /коридор/ и три помещения-камери, като всяка камера е покрита с отделен свод. Украсата на гробницата е в духа на тогавашната елинистическа култура, но пречупен през вижданията и вярванията на гетите.В нея са съчетани архитектурна, скулптурна и живописна украса, както и 3 различни височини на сводовете.Най-впечатляващи са кариатидите – десет каменни статуи на жени, които обточват трите стени на гробницата и „поддържат“ купола с ръцете си.Цветовете на живописната им украса стават обект на специално изследване от специалисти.

Образи се различават с реални човешки изображения, което кара археолозите да допуснат, че те не са просто въплъщения на великата богиня майка, а имат за прототипи реални жени от обкръжението на владетеля.Гробницата има полуцилиндричен свод и специфичен план – има странична камера, която няма аналогия на Балканския полуостров с изключение на засипания храм при могилата при Стрелча.В самата могила са разположени две ложета – за тракийския владетел и неговата съпруга.Ориентацията на гробницата е съобразена със зимното слънцестоене – когато слънчевите лъчи минат през специален прозорец, осветяват уникална сцена на обезсмъртяването, на която тракийският владетел получава венеца от богинята майка. Пред ложата на владетеля е разположен наискос, украсен с три фигури на богинята Нике. Той отделя най-свещеното пространство, свързано с обезсмъртяването на владетеля, от останалата част от гробницата, която съдържа интериора на един античен храм.

 2.Демир баба текке
Мястото, на което е построено в началото на ХVІІ век текето Демир баба, е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000 г. преди построяването му. От многобройните постройки е оцеляло само тюрбето (гробница) на алианския светец Демир баба /Железният Баща/. Запазена е и скалата жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке.
Демир Баба е най-почитаният светец сред алианското /къзълбашкото/ население на Североизточна България. Съвременните алиани обясняват произхода на името “къзълбаши” от прозвището, което мохамеданите дали на основоположника на шиитския ислям Али.

В разказите им се твърди, че след понесено поражение от пророка Мохамед, Али се отдалечил от полесражението ранен в главата /според друга версия бил с червена шапка/, а противниците му крещели след него “Дръжте Червеноглавия /къзълбаш/”. Къзълбаши се наричали тюркските номадски племена в Североизточен Иран, където през Средновековието шиитския ислям /алианство/ бил официална религия. По-късно името станало нарицателно за всички, изповядващи шиизма.Честите конфликти на Османската империя с шиитски Иран станали причина за жестоко преследване на пограничните с Иран и на анадолските алевии, а по времето на султан Селим І /1467 – 1520/ и за заточението на много алиани в Североизточна България.
Храстите и дърветата по протежението на пътеката до гробницата са осеяни със завързани части от дрехи. Вярва се, че оставяйки част или цяла дреха, която покрива болно място, ще се изцелиш.
Интересни в двора да гробницата са камъкът, който зарежда с енергия и очите на вещицата. Камъкът е четвъртит къс скала, на който се ляга по гръб.Очите на вещицата представляват 2 дупки с диаметър около 4-5см. На нивото и ширината на раменете на средновисок човек. Целта на изпитанието е, заставайки на около 4-5м. човек протяга ръце с протегнати напред показалци, концентрира се, затваря очи и тръгва напред… Само праведен човек може да вкара пръстите си по този начин в дупката, според поверието.

3.Древния тракийски град Хелис
Тук тракийският цар Дромихет държал в плен македонския владетел Лизимах (управител на Тракия след смъртта на Александър Велики Македонски). Античният летописец Диодор отделя Хелис от останалите укрепени гетски пунктове, които определя като „крепости”, докато само за Хелис запазва наименованието „град”. Напълно вероятно е Хелис да е бил основната резиденция на Дромихет, политическият център на ръководеното от него мощно гетско племенно обединение.

4.Тракийското светилище на „Камен рид“
Светилището е основано в ХІ в. пр. Хр. от гетите, за да принасят жертви на бога-слънце. Съществувало е до VІ в. пр. Хр. и е преустроено през ІV в пр. Хр. Оградено е с каменни стени от север и юг, има южна ритуална зона с жертвени огнища, ритуално натрошени съдове и дарове – глинени магически предмети, накити, следи от човешки и животински жертвоприношения и централна зона с ритуални ями. През елинистическата епоха са изградени два каменни кръга в северния край на светилището.

5.Исторически музей в град Исперих

Днес музеят разполага с над 30 000 експоната, както и с етнографска къща, приемен център и археологически бази в Историко-археологическия резерват „Сборяново” и вятърна мелница в с. Белинци.Постоянната експозиция се намира в сградата на читалище „Съзнание”, в центъра на града, на площ от 180 кв. м. Тя проследява историята на гр. Исперих от древността до наши дни с помощта на археологически и етнографски материали, документи, снимки и лични вещи на известни личности от града и общината. Художествената галерия е отдел към Историческия музей в Исперих и притежава богат картинен фонд.

Източник: http://forum24.bg/