Новини и полезно

пистирос

Емпорион Пистирос - сърцето на Тракия

Територията на община Септември, разположена между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най-западната част от долината на Марица, е предлагала през вековете отлични условия за живот. 

Районът е богат на останки от древни култури. Проучванията през последните 10 години доведоха до откриването на голям търговски център - емпорион Пистирос, изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия. Основан от гръцки заселници с цел развитие на търговията между траки и гърци, Пистирос е единственият засега проучван по археологически път емпорион в Европа, открит толкова навътре в сушата.

В с. Семчиново и с. Варвара са открити останки от средновековните крепости, множество църкви и параклиси, а в с. Варвара е открита ранно-християнска базилика. С национално значение е църквата "Св. Йоан Предтеча" в с. Карабунар, чиито иконостас е една от най-ранните творби на Самоковската резбарска школа. 


Движимите паметници на културата се съхраняват в Археологическия музей в гр. Септември. Най-голям интерес представлява откритият и експониран в музея каменен надпис от Пистирос на старогръцки език - юридически документ, уреждащ статута на емпорион Пистирос. Нумизматичната сбирка от монети на тракийски владетели е една от най- богатите в света. 

Емпорион Пистирос, чието име стана известно благодарение на открития през 1990 г. надпис на старогръцки език, е основан от търговци от остров Тасос и поддържа интензивни отношения с най-важните икономически центрове на Егейска Тракия. Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос. 

Разкопките разкриха източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната система на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена канализационна система. Археологическите проучвания очертаха три фази от живота на обекта. С геофизични методи са проследени 120 м. От източната линия на крепостните съоръжения от тях към 61 м са проучени по археологически път. 

Те са изградени от два вида гранитни блокове: едни, правоъгълни, с добре обработена повърхност и средни размери, и други, с много по-големи размери. Двете лица на стената са оформени по различен начин, а пълнежът между тях е от необработени камъни. Източната порта от северната страна е защитена от правоъгълна кула, изцяло изградена пред крепостната стена, а южната от бастион. Дървена порта се е намирала при западния край на бастиона и допълнително е била укрепена с т.нар. външна кула, която е преустроена в началото на IV в. пр. Хр. 

Съжителството на елините с траките ги сближава и донякъде сродява. Откритите в Пистирос надгробни надписи на елини от Аполония и Маронея, а също и врязаните върху керамика имена както на траки, така и на елини, доказват, че присъстващите в Пистирос лица не са етнически еднородни. 

Преки съседи на земите на емпорион Пистирос се бесите, родът-пазител на Дионисиевото светилище в Родопите. Бог Дионис, а чрез него и бесите, покровителстват и осигуряват спокойния живот и действат на емпоритите в Горнотракийската низина. Полагането на клетва от Котис I и неговия наследник във Ветренския надпис в името на Дионис е още едно доказателство за значението на този култ в официалната идеология на Одриската държава. 

Разкопките дадоха много данни за култовите практики в Пистирос. Разкрити са цели или фрагментирани глинени олтари с различна форма и украса, глинени и каменни зооморфни фигури, глинени антропоморфни фигурки и миниатюрни предмети, пирауноси (преносими огнища) и др. 

Тракия със своите богати рудни залежи бързо успява да привлече интереса на населението от басейна на Егейско море. Емпорион Пистирос, създаден под попечителството на тракийските царе, се явява като ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. В Тракия освен износ на метали се организират и ювелирни производствени ателиета. Откритите в Пистирос поти, духала, щампи, матрици, калъпи и др. са свидетелство за развитието на тази дейност тук. След опожаряването на емпориона от келтите в началото на III в.пр. Хр. върху неговите руини възниква селище за производство на фибули и др. украшения от желязо, бронз и сребро. 

Източник: http://history.rodenkrai.com