Новини и полезно

тракийската богиня Зеринтия

Тракийската богиня Зеринтия

Богинята е известна от Ликофрон, който я споменава като Хеката, но и като Афродита Зеринтия в Тракия. Локализацията на култа отвежда най-общо към Югозападна Тракия поради употребения само от Теопомп вариант на името като теоним и етноним, валиден за областта на Пангейското крайбрежие за 356г. пр. Хр., с който се означава земята/градът на зераниите. Същото местоположение се поддържа и от Хезихий, за когото тя е богинята Афродита в Македония.

В късните лексикографи като Стефан Византийски, а и у лексикона Суда Зеринтия се споменава като Афродита и като Хеката не само в Тракия, но и на о. Самотраки, където има и пещера със същото име - Зеринтийска. Там в нейна чест се принасят в жертва кучета и въобще почитането на острова в съпроводено от мистерии с оргиастичен характер и празникът е изключително колоритен. За същността на богинята са показателни и белжките на схолиаста към Ликофрон, който дава на Хеката Зеринтия името на майката на боговете Рея. Зеринтия е същата, която често се отъждествява с Кибела, участва в тайнствата на Великите богове на о. Самотраки и заедно с Афродита и с Хеката спада към кръга на върховните анатолийски богини.

Възможно е да се мисли, че действително на острова Афродита и Хеката се сливат с една тракийска богиня, която се почита преди тях, притежава характеристиката на всемогъща господарка и носи името-прозвище Зеринтия. Допустимо е и да се приеме, че в случаите с Афродита и с Хеката Зеринтия в Тракия става въпрос за грешка, при която името на Артемида се подменя с вече изредените. При това положение изглежда достоверно да се търси идентификация на Зеринтия с тракийската богиня Бендида по линия на гръцкото виждане, според което тя е тъждествена на Артемида.

От особен интерес тук е епитетът на Аполон - Зеринтийски. Той е съобщен от Тит Ливий по повод на неговия храм по долното течение на р. Хеброс (дн.р.Марица), който пак е поставен във връзка с този на Бендида, за когото се говори малко преди това. Наречен по този начин от "местните жители", т.е. от траките, този върховен бог, споменат обяснително от древния автор, не е нищо друго освен соларна хипостаза (вариант) на собствената си майка - Зеринтия. Съвсем естествено той взема името и, за да обозначи по този начин, че е неин син - основен принцип в тракийския орфизъм.

 

Източник: Божествата на Траките