Новини и полезно

залмоксис

Изкусителят Залмоксис

На 35 км югоизточно от Силистра, на границата между общините Алфатар и Кайнарджа, се намира село Стрелково. Там любителите на древната история и мистика могат да открият скали,  пазители на хилядолетни тайни. Каменните светилища са разположени по дъното на пресъхнали реки. Хрониките разказват, че в сухата долина се намирало царството на тракийския полубог, цар и жрец Залмоксис. Той бил роден  в племето на гетите, но според Херодот като млад  се скитал в Египет, а после бил продаден като роб в Самос. В Елада  тракиецът се запознал с Питагор и повярвал в неговите твърдения, че смъртта не съществува, а последният дъх на тялото е полет на душата към безсмъртието.

Като се върнал при  своите земляци, Залмоксис донесъл в долината край Дунав знание и мъдрост от далечни страни. Затова бил възприет от племето като полубог. Легендите разказват, че за да поддържа мита за себе си, странникът прекарвал години в дълбока пещера, скрит от човешки очи. Като излезел от подземието, той събирал траките на пирове и угощения и ги учел, че когато напуснат земята, ще отидат в небето при боговете. Там ще пребивават във вечността, съпътствани от удоволствия.

Древните  толкова харесали обещанията за щастливо безсмъртие, че предпочели Залмоксис пред Зевс за повелител на техния живот. И в знак на преклонение извършвали жертвоприношения в негова чест. За курбан бил избиран най-младият, силен и храбър момък от племето. Хвърляли го в бездната на пещерата върху забити копия. Ако не издъхнел  веднага, жрецът казвал че е лош човек и затова боговете не го искат в небесния си рай. Ритуалът продължавал, докато  се намери жертвен агнец, който да отлети в небитието, без да агонизира.

Археолози твърдят, че в скалите и 40-те пещери край Стрелково са се вихрели езическите жертвоприношения. В най голямата от тях - "Баджалията", се намирал божественият храм на траките. Там на около 3 метра под земята  има   култов олтар и площадка за приношенията към боговете. Изглед към древната сцена се открива и от каменния трон, изсечен в скала вън от пещерата. Преданието казва, че на царския стол седял сам жрецът Залмоксис, докато в подземието пред очите му се вихрели жертвоприношенията. Останките от каменно-медната епоха, които оформят културен пласт наоколо, дават основания на историците да превръщат легендите в научни хипотези.

Долината на Залмоксис фигурира и днес в световните анализи благодарение на хрониките на Херодот, в които се описва походът на цар Дарий срещу скитите през 514 година пр. Христа. Преди да стигне Дунав, владетелят трябвало  да покори гетското племе на Залмоксис, което се славело като най-храбрата армия в тракийските земи. Войнската слава осигурила на жреца и неговите земляци място във вселенските хроники.

Днес, 25 хиляди години по-късно, хората от Североизточна България се стичат при скалите край Кайнарджа, макар че не всички знаят славната им история. Те са привлечени от легендите за мистичната им сила, която лекува телесни и душевни болки и зарежда с енергия. Поверието казва, че всеки, преминал през каменните лабиринти, е оставил злото зад гърба си.

Източник:http://www.standartnews.com