Новини и полезно

тракийското наследство

Тракийското наследство

Българският фолклор е съхранил много образи и мотиви от митологията на траките. Те присъстват най-силно в цикъла юнашки песни за Крали Марко. В най-древните от тях юнакът обикаля ритуално земите си, възседнал вълшебен кон и стиснал копие в ръка. Той побеждава чудовища и диви зверове, както и противници, които оспорват силата му. В образа на Крали Марко са съхранени черти на обожествен тракийски цар-конник. Точно това означава и името на юнака, тъй като тракийската дума за кон е била "марка". Много по-късно, през XIV в., юнашкият епос бил обновен с нови песни, посветени на крал Марко от Прилеп и неговите битки с османците.

Сред многото народни обичаи наследени от времето на траките, най-известни са кукерските игри. В Източна България те се провеждат през пролетта, по време на Сирната неделя - седем седмици преди Великден, а в Западна България са свързани с настъпването на Новата година. Там обичаят е известен под името Сурва. На 1 януари маскирани дружини от млади мъже обхождат цялото село. Кукерите носят на главите си страшни маски. Облечени са в костюми от кожи, пристегнати с колани, на които са окачени хлопки. В обичая Сурва взимат участие и дружини от деца до 10-12 години, които не са маскирани и носят само торбички и сурвачки.

Сурвакарите посещават всички къщи от селото и удрят всеки по гърба със сурвачка, направена от дрянова клонка. При сурвакането младежите изричат благопожелания за здраве и плодородие.

Този светец е живял през III в.сл.Хр. в Мала Азия и е загинал мъченически по време на преследванията на християните в Римската империя. Денят в църковния календар, посветен на светеца - 1 февруари, съвпаднал с древен тракийски празник за плодородие на лозите. Така в народните представи Трифон Зарезан получил някои от чертите на Дионис-Загрей и се превърнал в покровител на лозарите и винарите. Основният обред в празника е "зарязването" на лозата, откъдето светецът е получил и прозвището си - Зарезан. От първите отрязани пръчки се свива венец, който всеки стопанин поставя върху главата си.

 

Източник: Лалев, Цанко. ТРАКИТЕ. София, ПАН, 2010. 44-45 с.