Новини и полезно

севтополис

Разположение и архитектурни особености на тракийският град Севтополис

Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одринското царство от 320 г. пр. Хр. Градът е построен на мястото на руините на по-ранно селище и понастоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък.

В некрополът на Севтополис са намерени редица тухлени куполни гробници, някои от които подмогилни. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога заедно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със скромен гроб заедно с определени стоки. Понастоящем Севтополис е единственият изцяло археологически проучен древнотракийски град на територията на България.

В древността Севтополис е разположен на левия бряг на река Тонзос (днешна Тунджа), на малък полуостров с равна повърхност, леко наклонен на юг към реката. Естествено защитен от три страни от водите на реката, градът е бил здраво укрепен с крепостни стени, от които при проучването са разкрити каменните основи. Крепостта, която е следвала очертанията на полусотова, има формата на разностранен петоъгълник. Укрепената част на града е обхващала около 50 декара и е почти изцяло разкопана по време на проучването. Общата обиколка на крепостната стена е била 890 m.

На северозападната и югозападната стена са били разположени градските порти, от които към вътрешността на града водят две главни улици, широки около 6 m. В центъра на града те се пресичат и тангират от изток и юг обширен градски площад - агората, която има почти квадратна форма. На агората се е издигал олтар с правоъгълна форма, където археолозите са разкрили гранитен блок с надпис, който упоменава жрец на Дионис - Амаистас, син на Медистас. Без съмнение олтарът е бил посветен на Дионис. Разкритите останки от голяма култова сграда до северната страна на агората вероятно принадлежат на култова постройка посветена на същото божество.

Севтополис не е имал акропол,както съвременните нему гръцки градове, вместо това в северната най-висока част на града се е издигала вътрешна крепост - цитадела Според проф.Димитров вътрешната крепост е съществувала като укрепена вила - дворец, която е съществувала на това място още преди изграждането на града. При походите на Филип Македонски цитаделата е опожарена и разрушена, но след успеха на одриските възстания срещу македоните сградата е изградена и укрепена отново. Без съмнение сградата е използвана за лична резиденция на Севт III. Декорацията на външните стени на сградата, както и във вътрешността ѝ е била повече от пищна. Полихромната стенна украса документирана тук е характерна за елинистическата архитектура на Мала Азия, Елада, Апенинския полуостров и Тракия. По план и размери дворецът на Севтополис напомня силно на храма на Херакъл в Тасос. По аналогия с този храм, учените приемат, че преддверието на двореца в Севтополис е било отворено чрез колонада, стилобата на която всъщност е запазена частично.

Заедно в широко използваните принципи на древногръцката архитектура при изграждането на двореца - цитадела са открити и някои типично тракийски черти като разкритите две големи огнища - олтари в премината зала и съседното на нея помещение. В източната част на сградата е било поместено и светилище-храм на Великите Самотракийски богове - Кабирите, засвидетелствано от разкрит надпис, намерен в едно от помещенията на храма.

Широкият размах на строителството в Севтополис свидетелства за големия икономически разцвет на Севтовата столица и за найното важно политическо значение. Градът е бил изграден по предварително изработен план съобразно т.нар. регулярна планировка, използвана в Древна Гърция още в V-IV в.пр.Хр. и изграждането на градове като Милет (Мала Азия), Мегалопол (Пелопонес), Олинт (Халкидики), Пирея и мн. др. За неин създател се смята Хиподам от Милет, а разпространението ѝ е особено голямо през Елинистическата епоха по времето на Александър Македонски и неговите приемници, когато започва масово строителство на градове. Севтополис е доказателство че Севт III не остава встрани от тенденцията при изграждането на своята столица и не приема само принципите на това антично градостроително изкуство, но и по примера на другите елинистически владетели я назовава на свое име.

Жилищата в Севтополис не са се отличавали по план от античното жилище. Те са били обширни и с много помещения. Повечето принадлежат към т.нар. пастаден тип къщи. Основите на къщите са градени от камък и кал, а самата конструкция е била по-леко - кирпичени стени или скелет от дъски с пълнеж от глина. Характерна особеност за севтополските къщи е наличието на глинобитни площадки с квадратна или правоъгълна форма върху пода, в средата на главното помещение. Документираната богата украса и символични изображения, както и богато оцветяване на повърхността, свидетелстват че това са т.нар. "есхари" - домашни огнища-олтари, свързани с определен култ.

В Севтополис е снабдита и водоснабдителна и канализационна мрежа, характерна за всички елинистични градове. Водоснабдяването е ставало чрез кладенци. Канализационната отводителна мрежа е била изградена от глинени тръби или от похлупени една върху друга извити керемиди. Те са отвеждали нечистата вода от къщите в улични канали, разположени по средата на улиците, с наклон на юг, а от там чрез улеи изградени в крепостните стени, които са отвеждали течността в реката.

 

Източник: http://www.wikiwand.com