Новини и полезно

нестинарство

Нестинарството - духът на тракийското наследство

Днес ще ви пренесем назад във времето, за да ви потопим в същността на един от най-мистичните народни обичаи в България. Обичай, който е свързан с културното наследство на траките , един народ, богат - както в материално, така и в духовно отношение. Спираме дотук с лирическия увод, за да ви запознаем по отблизо със същността на тази вековна традиция. В средите на историците и етнографите често възниква спор кога точно е възникнало нестинарството и откъде произхожда. Повечето изследователи се обединяват около теорията, че то е наследството на древните траки, един народ, който е бил наистина близък с нематериалното, отделял е истинско внимание на човешкия дух. Корените на този уникален ритуал обаче е трудно да се определят, макар историческата логика да сочи най-вече към неговия тракийски произход. Интересен е коренът на самата дума – нестинарство.

 
Някой специалисти твърдят, че тя произлиза от гръцкото „анастенагмос“ – дишане, въздишане, заради поведението на самите нестинари по време на обреда. Други го свързват със значението на думата „хестия“ – огън, или “анастено“ – възкръсване. Когато човек слуша разказите на българските нестинари той може да намери връзката между всички тези твърдения, всички те изглежда правилни. Въпреки всичките неясноти около произхода и семантиката на ритуала, неговото съществуване е факт. Още Петко Славейков документира тази уникална проява на българското население през далечната 1862г. Големият български писател и етнограф също поддържа твърдението, че корените на духовен обичай са наследство от Тракия. С танцуване върху горещата жарава те изпадали в транс и възхвалявали бога Слънце. Те му се молели да ги надари със здраве и да направи годината им плодородна. След идването на българите те твърде вероятно възприемат ритуала от останалите на Балканите траки. Когато държавата приема християнството по времето на княз Борис, според много учени нестинарството е анатемосано и обявено за еретическо поклонничество, наследство от езически религии. Митове и легенди се носели за хората, които боси ходели по нагорещената от огньовете жар и излизали от нея без рана. Преданията за съдбата на нестинарството от онова време са много. Говори се, че възраждането на нестинарството започнало с началото на Османското робство. Когато турците нападнали днешното село Българи, те подпалили къщите на хората, а покрай тях пламнала и църквата. Легендата гласи, че тогава една стара жена видяла горящия божи храм и се разплакала. Тя се затичала и влязла в горящата сграда по боси крака. От огъня тя успяла да спаси само една икона – тази на светците Константин и Елена. Тя излязла от църквата, сякаш в транс, преминавайки през нагорещената жарава. Хората изгледали старицата удивени и учудени от нейните премеждия. Това предание разбира се не е достатъчно исторически издържано, но старите нестинари останали и до днес вярват истински в него. Вярват, че тогава започва възраждането на техния ритуал, а в негови покровители се превърнали именно светците Константин и Елена.
 
Именно затова за своеобразен празник е избран техният ден, който се пада на 3-ти срещу 4-ти юни. През деня на 3-ти започва „обличането“ на иконите – те се обгръщат с огненочервен плат, обшит със стари монети. Следвани от цялото село, те се отнасят към аязмото(чешма намираща се край храм) на Св. Константин и Св. Елена, където държалките им се измиват ритуално. Подготвянето на жаравата започва на същия ден преди обяд, тя се разстила в правилен кръг, около който по-късно се събират всички. Привечер нестинарите се отправят към параклиса на Св.Св. Константин и Елена, където се молят пред техните икони и кадят тамян. Вечерта около храма се събира цялото село, като задължително има гайдар и тъпанджия, които свирят три специални за случая мелодии. Шествието тръгва от храма към жаравата и тогава започва кулминацията на празника. Изпаднали в транс, нестинарите влизат в кръга крещейки. Първият преминава, като описва кръст, след което го последват останалите. Танцът започва и духът на традициите сякаш оживява. След като приключи, събралите се около жаравата започват традиционно хоро. Описаният ритуал е съхранен истински в село Българи – Странджа, където на 3-ти юни вечерта се стичат всякакви хора, които в края на вечерта са запленени от мистиката и магията на една уникална традиция.
 
Нестинарите вярват, че огънят пречиства, „възкресява“ душата. Той отблъсква злините човешки и лошите духове, лекува болестите, а нещастието се изпарява от сърцата, опрощава греховете на присъстващите. Изпаднали в транс, нестинарите пренасят през жаравата малки момчета и момичета за дълголетие, както и болни за да ги излекуват. Сред обществото голям спор възниква около това кой може да стане нестинар. Някои казват, че за да ходиш по жаравата трябва да ти е дадено по рождение, да искаш и да вярваш. Други твърдят, че нестинар се става само когато истински такъв ти го „предаде“. Истината разбира се е твърде трудна за отмерване. Този древен ритуал е обгърнат с мистерии и дух, които са необясними. Ходещите по огъня обаче са истински, те са едно от чудесата на майка България, толкова истински, че са обявени от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Както българи, така и чужденци, се радват ежегодно на тази удивителна традиция.
 
Източник: http://rocktravel.bg