Новини и полезно

тракийските погребения

Тракийското погребение - обичаи и ритуали

В следващите редове ще ви запознаем по детайлно с историята на тракийските погребални ритуали и обичаи. Ритуали, които често са свързани с отношението на траките към смъртта и свързаните с нея вярвания и обреди. Въпреки всички неясноти около тълкуването на  погребалните обичаи и семантиката на ритуалите, тяхното съществуване е факт, който се явява главният източник за проучване живота на траките.

У траките няма един начин на погребване, който се прилага винаги и постоянно. Двата основни различаващи се начина на погребение  при траките са чрез заряване и чрез изгаряне.  В края на II и началото на I хил. пр. Хр., като че ли преобладаващо е изгарянето. То се е прилагало както при мъже, така и при жени, без оглед на социалния им статус. Този начин на погребване е дълбоко свързан с вярата на траките и особено присъщия за нея слънчев култ. При заряването на трупа в земята най-често той се поставя изопнат със спуснати край него ръце, като лактитв допират колената, а китките на ръцете - брадата. След изгарянето на трупа костите са събирани обикновено в глинена урна. Това е един от най-старите начини на погребение, също като този в свито положение, практикуван дълго време в Балканския полуостров и в цяла Европа. Общото впечатление от тракийските некрополи в тази епоха, такива, каквито ги откриваме при Мадара, Шуменско, при Добрина и Равна, Провадийско, в Проглед, Асеновградско, и на много други места, е, че те не се отличават много от некропилите на другите европейски народи от края на бронзовата и началото на желязната епоха. 

Ритуалите, свързани с погребенията не са еднакви за всички траки. Различните социални прослойки са извършвали различни погребални обреди, съответстващи както на социалния им статус, така и на личното им благоденствие. В едно свое сведение Херодот разграничава погребенията, свързани с богатите представители на траките:

“Богатите се погребват така: трупът държат изложен и три дни наред колят разни животни и се угощават, като по-напред оплакват умрелия, а след това го погребват като го изгарят или просто заравят в земята. После издигат могила като устройват разни състезания. При това най-големи награди се определят за единоборство според значението му”.

Безразлично обаче дали погребението е извършено в обикновен гроб, или върху него има насипана могила, откритите в него материали са едни и същи. Умрелият тракиец се е погребвал с облеклото си и накитите си.  И тъй като жените носели повече накити, които се правели главно от бронз и рядко от сребро, женските погребения са по-богати. При мъжете се поставяли въоръженията.Постоянен погребален дар е керамиката, винаги домашна, местна, изработена от тракийски майстори. Могилното погребение в тази отдалечена епоха, както в цяла Европа и Мала Азия, е индивидуално. Но още в бронзовата епоха, около началото на хилядолетието, се явяват и първите семейни гробници. Най-стари из между тях са така наречените долмени.

Друга погребална практика на древните траки е конското погребение. В по-старата епоха обаче то се среща рядко и досега не е засвидетелствувано нито веднъж при редовни разкопки.  В няколко разкопки обаче от областта на Враца и Бяла Слатина случайно са открити находки на части от конска амуниция, които показват, че в тракийското погребение още 8-7 век пр.н.е. Конят е играел важна роля. 

Във всеки случай поставянето на коне и животни, както и поставянето на символите на властта като брадви или изображения на такива в гробовете очевидно стои във връзка с вярата, че те ще трябват на траките и след смъртта им, в живота, който те ще водят, отивайки при своя бог.