Новини и полезно

Лазаровден

Историята на Лазаровден

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

На този ден православната църква почита Свети Симеон, наречен брат Господен по плът, е бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в прекия смисъл на думата. Той е бил син на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети апостол Яков, първият иерусалимски епископ.

След възнесението на Спасителя св. Симеон проповядвал Евангелието в Юдея. През 62 или 63 година неговият брат, йерусалимският епископ Яков, бил убит с камъни. На негово място йерусалимските християни избрали Симеона, който според древното църковно предание управлявал йерусалимската църква повече от 40 година.

През време на юдейската война, която завършила с разрушаването на Йерусалим и храма от Веспасиан и Тит (70 г.), Симеон заминал заедно с другите християни за град Пела, който се намирал на изток от р. Йордан и бил подвластен на Ирод Агрипа II. След това пак се върнал в Йерусалим и управлявал църквата до смъртта си.

Като превзели Юдея, римляните преследвали потомците на Давидовия род. Те се страхували да не би някой от потомците на Давид да организира юдеите, да се обяви срещу кесаря и да възстанови юдейското царство.

Като довели Симеона при царския наместник Атика, римляните се опитали да го принудят да се отрече от вярата си в Христа, като употребили отначало съвети и заплахи, а после и мъчения. Тогава Симеон бил на около 120 години. Но въпреки старостта, той твърдо понасял страданията и останал верен на своите християнски убеждения. Мъжеството, търпението и твърдостта му удивили самите мъчетели. Най-после Симеон бил разпънат на кръст (107 г.).

 

Източник: offnews.bg