Новини и полезно

Варненски халколитен некропол

Как е открито най- старото злато в света?

През 1972 г. в промишлената зона на Варна, недалеч от Варненското езеро, започва прокопаването на канал за кабел между две предприятия. Багеристът Райчо П., 21-годишен мъж от варненското село Аспарухово (днес квартал на Варна), копае с досада и изсипва пръстта встрани от канала. Внезапно кофата на багера пропада леко, под нея в канала се отваря дупка. Багеристът слиза и започва с любопитство да разглежда отвора. Разравя и в пръстта вижда мръсножълти парченца метал със странни форми. Събира няколко и се учудва. Дотогава Райчо е виждал достатъчно злато – пръстени, коронки – но това не му прилича на скъпия метал. Все пак продължава да разравя, събира всичките жълти парченца, които  намира, и ги пъха в джоба на дочения панталон.

Така за пръв път златото от халколита (каменно-медната епоха) излиза на бял свят.

Багеристът отначало не разбира, че това е злато. Както показват по-късно изследванията, то е много чисто – 24 карата, но цветът му е прекалено жълт, блед; разминава се с представите за съвременните златни украшения, които имат по-топъл или по-червеникав цвят.

Багеристът предполага, че жълтите парченца метал може да са златни и ги носи в джоба си дни наред. Показва ги на приятели, разпитва. Досеща се, разбира се, че може да са някакви антики и един ден му хрумва да ги покаже на археолози, които работят в гр. Дългопол, Варненско.

Там му казват, че предметите са ценни, да не ги поврежда. Веднага разбират, че това вероятно е рядка находка, но не се издават, а в стила на епохата се обаждат във Варненския музей и в милицията (тогавашната полиция). Багеристът Райчо е прибран най-безцеремонно да дава обяснения откъде има тези неща. Той бързо признава всичко и завежда археолози от Варненския музей до мястото.

Но не златото е най-ценно в находката, а информацията, събрана от археолозите през следващите години. Отделено от мястото си, златото е просто един античен предмет, който може да се търгува, загубвайки безценната си стойност на историческо свидетелство и източник на информация.

Така през 1972 г. археологът Иван Иванов, вече покойник, започва да разкрива Варненския некропол. Той работи върху този обект 20 години и още в първите от тях си спечелва прякора Иван Златния, заради огромното количество златни украшения, които са намерени там.

Оказва се, че багеристът е копнал с багера точно в средата на некропола, където са най-богатите погребения. Ако беше попаднал в периферията му, едва ли въобще е щял да забележи нещо.

В Исторически комплекс Неолитно селище може да видите копие на златните накити от некропола и силиконова фигура на вожда-жрец  от гроб № 43, с накитите по него, както е бил открит.