Новини и полезно

Пангюрско златно съкровище

Как е открито Панагюрското златно съкровище?

На 8 декември 1949 г. братята Павел, Петко и Михо Дейкови тръгват към нивите около циглената фабрика край гара Панагюрище, за да копаят глина. Мислите им са заети с това как да складират глината на купчини, за да я напои хубаво зимната влага, после да я омесят до еднородна каша, и да направят добри, и здрави цигли, които да продадат. 

След като разкопават внимателно и разчистват пръстта с ръце, виждат, че върху една тава лежи някаква ваза (думите фиала и амфора тримата братя ще научат доста по-късно), а наоколо са разхвърляни други предмети, които приличат на златни.

Преди да извикат останалите работници, които също като тях копаят глина наоколо, преброяват съдовете. После великодушно раздават предметите на любопитните да ги разгледат. Надеждата, че това е злато покълва в душите им. Те не забравят, че след обиколката на откритите съдове в ръцете на работниците трябва да приберат девет предмета.

Братята измиват съдините от полепналата по тях глива в река Мерул, на около 30 метра от мястото, където копаят глина. Пред погледите им блесва златото в цялото си великоелепие, наредено върху една дъска.

Павел, Петко и Михо вече са сигурни, че са открили нещо невиждано дотогава у нас. Разделят съкровището по равно – всеки взема по три съда, скриват го в торбите, в които си носят храната за работа и тръгват към бащината къща. Решават да не казват на жените си, докато не разберат какво е това имане. Мълвата за него обаче вече е обиколила Панагюрище. Съпругите им, както се оказва в подобни случаи, първи научават и с усмивки, нетърпеливо ги очакват пред вратите да се приберат.

Намесва се местната власт. Първенците от общинския съвет решават съкровището да се изложи във витрината на ударниците на фабриката за производство на хавлиени кърпи. Целият град минава оттам да го види. Мнозина, типично по български, започват да не го харесват. Били подразнени, че върху него са изобразени „някакви неразбираеми сцени от гръцката митология“.

Съкровището остава цяла нощ под открито небе, но никой не му посяга.