Новини и полезно

Залмоксис

Залмоксис и вярата в в безсмъртието на душата и в задгробния живот

 Херодот, бащата на историята, казва, че научил от елините, които живеят по Хелеспонта (Дарданелите) и по Понта (Черно море), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в Самос и бил роб (или ученик) на Питагор, впоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. 

 Залмоксис пътувал из Египет и донесъл на хората от там мистичното знание за безсмъртието на душата, като ги учил че след като умрат ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.

 Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от Хезихий, лексикограф от V век от н.е., който разказва, че при завръщането си в Тракия, Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.

 Както разказва Херодот, той построил една подземна стая, подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да убеди траките във възможността за постигане на безсмъртието. 

Според свидетелството на Страбон, Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина Когайон.

На Залмоксис, вероятно, са правили и човешки жертвоприношения. Едно описание на този ритуал намираме също в „Историята“ на Херодот: „Пращат го по следния начин: едни от тях отредени затова, държат три копия, а други улавят пратеника до Залмоксис за ръцете и за краката, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре, прободен от тях, смятат, че богът е благосклонен; ако не умре, обвиняват пратеника, като твърдят, че бил лош човек; след тези обвинения пращат другиго; поръчките му дават, докато е още жив…“.